Поклон, будители народни!
30.10.2024
На Първи ноември с достойнство отдаваме своята почит на апостолите на словото, разнасяли факела на просветата в родния ни град. През тази година отбелязваме няколко кръгли годишнини - 200 години от рождението на Никола Козлев, 130 години от смъртта на Цани Гинчев, 150 години от смъртта на Максим Райкович, 190 години от рождението на Петър Оджаков, 170 години от рождението на Добри Ганчев, 160 години от рождението на Ангел Беров и 120 години от смъртта на кап. Тодор Матров. През годините те са запалили пламъка на народностното съзнание в учениците и последователите си в нашия град. Достойна награда за книжовниците е да надживеят своето време и да бъдат възродени от поколенията, да имат свои последователи.
В навечерието на Деня на народните будители в Лясковец бяха поднесени цветя на паметниците на видните възрожденски книжовници Цани Гинчев и Никола Козлев. Общинското ръководство в лицето на кмета Васил Христов и заместник-кмета Емилия Жилиева, заедно с ученици, учители и граждани, бяха пред бюст-паметниците на лясковските будители в централния градски парк. Учениците, присъединили се към представителите на местната власт бяха възпитаници на началното училище, носещо името на писателя, фолклориста и виден общественик Цани Гинчев. Четвъртокласниците, водени от своя класен ръководител Даниела Бърнева, поднесоха цветя първо на паметния знак на своя патрон, след което почетоха паметта и на Никола Козлев. Децата и учителката им разказаха, че в училището с песни за будителите и различни инициативи по класове, в няколко дни славят делото на будителите. Вече са подготвили и много празнични мероприятия, които ще текат през целия месец ноември в чест на патронния им празник. Във възпоменателната церемония се включи и екипът на читалище "Напредък-1870", както и възрастни граждани, туристи-ветерани, които сториха дълбок поклон на лясковските възрожденци.
Много изяви в прослава на будителите организираха и децата и учителите от СУ „Максим Райкович“. Учениците изработваха постери, рисуваха и направиха изложба с портрети на българските просветители, писаха съчинения за тях, участваха в състезателни игри по български език и литература в читалнята на библиотеката. По-големи възпитаници на училището запознаха по-малките със святото дело на книжовниците, а седмокласници представиха презентация за лясковските възрожденски учители в РУО-В. Търново и бяха наградени за труда си от началника инж. Розалия Личева. Учениците от пети, шести и седми клас на гимназията пък проведоха своя символичен поход под надслов ,,Вървим по стъпките на лясковските будители“, като припомниха делото на седем наши просвещенци, включително и архимандрит Максим Райкович – техния патрон. Те също поднесоха цветя в знак на почит и благодарност и с родолюбие в сърцата, с мисли на признателност пред делата и с чувство на гордост от възрожденския ентусиазъм на своите предци, минаха по калдъръмената улица в града ни, носеща името на Никола Козлев, за да поситят и родната къща на поета.
Денят на будителите е невероятен и единствен по рода си в света! Празник на учителите и духовните пастири, на човеците с тревожни умове и непреклонни воли да струват добро в ползу роду. Да събират и съхраняват безценните богатства на необятните ни и уникални история и фолклор, за да осъзнаем силата на единението, в името на България! Хиляди са тези златни семена в народната нива на Духа. Векове тези вдъхновени мъдреци са пазили и предавали по нишката на живота родовата и историческа памет, записвали хрониката на славното и забравено минало, скромно и богобоязливо слагали напред народната съдба, интереси и нужди, забравяйки за себе си, полагайки се върху олтара на народната свобода и духовното просвещение. Будители! Това са хора камбани и огнени сърца, благородно и саможертвено запалили огъня в душите си, за да лумне в безпросветния мрак светлината на народното просвещение и националната свобода!
И нека в навечерието на Деня на народните будители да си пожелаем камбаната на паметта никога да не заглъхва, да буди и зове към доброта и човечност, към вяра в духовните ценности. Дано не допуснем тревата на забвението да ги погребе в душите ни! Да съхраним в себе си живия светлик на българското самосъзнание и да носим винаги България в сърцата си.
И където и да идем по света, жаждата винаги да ни връща тук при извора, да се огледаме и пречистим, да се усетим българи. И притчата за Кубратовата тайна да сплита на възел съдбите, да дава всекиму сила и самочувствие - пътека към душата на България.
Към голямото утре се тръгва от далечното и не забравено вчера.
Поклон за дарената светлина, мъдрост и примера как се обича и тачи, как се пази и гради народ, език и държава, как се носи с достойнство българското име, чест и слава!
Поклон, будители народни!
